Nara Kupenova Art

  ЦИГАРА СЛЕД ЦИГАРА цигара след цигара, кибрит след кибрит  сива мъгла из железопътната гара,  неузнаваем от дима облик    съзерцава пустия пейзаж  нима не е просто здрач и пламък  в ръка алена, червена  пали между пръстите пожар  ветровете свирят дисонанс    поредната цигара виси и от устната  хитрите и очи крият страх  със сенки мътни, черни като сумрак    тя е лицето на разрухата  и на апатия, пораждаща се от яд     -  Нара Купенова, 2025 the textpost based on the poem, 2025 the textpost based on the poem, 2025

  ? Дали             !?        !?   !?        Съм    !?       ?            !? Тук?           !? !?                       !? дали съм тук? дали съм там? за едни съм тук, за други съм там не разпознавам собствения си силует  плача и потъвам в суета  гневна съм и желая да крещя ти си мислиш, че вече съм  в ръцете на някого друг  а аз седя в шразна стая и ругая за тях съм в бар  и танцувам до сутринта  заспивам във ваната си,  но се връщам пак там за вечерта за други съм момиче в библиотека,  чета и мечтая как летя сама за себе си не знам къде съм, дори сама да рисувам улицата - Нара Купенова, 2024                      ? !?   !?       ...

мечти и съприкоснования дерзая да се докосна до нещо далечно  разполагам с кожата по тялото ми,  отливката на искрата, пожизнена от блян за допир  сензация, комай сгодна за чиято и да е плът сигурно звуча пияна  нима ще повярваш ли на полемиките ми  след две чаши? а след литри?  що за сравнение нечестно?  не е нужно да си сгреян, че да ти гори душата сетивата са дар и са в нас безспир  кръвта ми по вените курсира топтан жилките ми  като дива реч, капки бистри  под небето звездно, гиздави мисли - Нара, Купенова, 2025 a digital collage based on the poem, 2025 a digital collage based on the poem, 2025

  CIMMERIAN NIGHT i'm more awake than ever as this morning i have no desire to salvage a waxing crescent nightmare - terribly vivid memories of whirring sounds by the hill on a cimmerian night, in which i was longing for the moon,  the morning shone... the relief of the rising sun after a cimmerian night happens to anyone. each sight is painted by our own aura, what we hold within. some of us, doomed like all, have this affinity to drown, in the name of art. to drown, far from the shore, far from home. deep in the sea, so secrets weighting heavy can go back to oblivion & the body gets lighter...  ...it's warm, it's bright, it's vibrant, it took me a snap of fingers to turn this into my mundane & make it not feel like such. the shimmery, it's too much even for me,, but have faith, it's worth to take of the shame... - Nara Kupenova, 2024 the collage based on the poem, 2024

ИЗКУПЛЕНИЕ от здрач до зори  вкочанени костите ми  затрита търча из брожението на града  а града - навалица от безличие  и панели, и небе в досущ багри - сиви  облаците ронят сълзи, тъгуват за поредното поражение  под сумрака шепнат се лъжи,  а се чуват благи спомени  трептят колене и клепачи, стържат се зъби  и му се вика ласка  фаска цигара неугледена оставена да жари пустоша писмо, нивга зейнато,  на попътен вятър към забвение  лъжлив блян, какво изкупление  - Нара Купенова, 2025 the digital collage based on the poem, 2025

там, където аз съм там, където бяхме тази пътека я знаем, но този път съм сам не ми е до плачене,  но след всичкия този път извървян тайно искам пак да хвана ръката ти и да избягаме надалече,  а не завинаги там. където бяхме - Нара Купенова, 2022 the textpost based on the poem, 2025