ИЗКУПЛЕНИЕ

от здрач до зори 

вкочанени костите ми 

затрита търча из брожението на града 

а града - навалица от безличие 

и панели, и небе в досущ багри - сиви 

облаците ронят сълзи, тъгуват за поредното поражение 

под сумрака шепнат се лъжи, 

а се чуват благи спомени 

трептят колене и клепачи, стържат се зъби 

и му се вика ласка 

фаска цигара неугледена

оставена да жари пустоша

писмо, нивга зейнато, 

на попътен вятър към забвение 

лъжлив блян, какво изкупление

 - Нара Купенова, 2025

the digital collage based on the poem, 2025