Nara Kupenova Art

  ЦИГАРА СЛЕД ЦИГАРА цигара след цигара, кибрит след кибрит  сива мъгла из железопътната гара,  неузнаваем от дима облик    съзерцава пустия пейзаж  нима не е просто здрач и пламък  в ръка алена, червена  пали между пръстите пожар  ветровете свирят дисонанс    поредната цигара виси и от устната  хитрите и очи крият страх  със сенки мътни, черни като сумрак    тя е лицето на разрухата  и на апатия, пораждаща се от яд     -  Нара Купенова, 2025 the textpost based on the poem, 2025 the textpost based on the poem, 2025

  ? Дали             !?        !?   !?        Съм    !?       ?            !? Тук?           !? !?                       !? дали съм тук? дали съм там? за едни съм тук, за други съм там не разпознавам собствения си силует  плача и потъвам в суета  гневна съм и желая да крещя ти си мислиш, че вече съм  в ръцете на някого друг  а аз седя в шразна стая и ругая за тях съм в бар  и танцувам до сутринта  заспивам във ваната си,  но се връщам пак там за вечерта за други съм момиче в библиотека,  чета и мечтая как летя сама за себе си не знам къде съм, дори сама да рисувам улицата - Нара Купенова, 2024                      ? !?   !?       ...

мечти и съприкоснования дерзая да се докосна до нещо далечно  разполагам с кожата по тялото ми,  отливката на искрата, пожизнена от блян за допир  сензация, комай сгодна за чиято и да е плът сигурно звуча пияна  нима ще повярваш ли на полемиките ми  след две чаши? а след литри?  що за сравнение нечестно?  не е нужно да си сгреян, че да ти гори душата сетивата са дар и са в нас безспир  кръвта ми по вените курсира топтан жилките ми  като дива реч, капки бистри  под небето звездно, гиздави мисли - Нара, Купенова, 2025 a digital collage based on the poem, 2025 a digital collage based on the poem, 2025

  CIMMERIAN NIGHT i'm more awake than ever as this morning i have no desire to salvage a waxing crescent nightmare - terribly vivid memories of whirring sounds by the hill on a cimmerian night, in which i was longing for the moon,  the morning shone... the relief of the rising sun after a cimmerian night happens to anyone. each sight is painted by our own aura, what we hold within. some of us, doomed like all, have this affinity to drown, in the name of art. to drown, far from the shore, far from home. deep in the sea, so secrets weighting heavy can go back to oblivion & the body gets lighter...  ...it's warm, it's bright, it's vibrant, it took me a snap of fingers to turn this into my mundane & make it not feel like such. the shimmery, it's too much even for me,, but have faith, it's worth to take of the shame... - Nara Kupenova, 2024 the collage based on the poem, 2024

ИЗКУПЛЕНИЕ от здрач до зори  вкочанени костите ми  затрита търча из брожението на града  а града - навалица от безличие  и панели, и небе в досущ багри - сиви  облаците ронят сълзи, тъгуват за поредното поражение  под сумрака шепнат се лъжи,  а се чуват благи спомени  трептят колене и клепачи, стържат се зъби  и му се вика ласка  фаска цигара неугледена оставена да жари пустоша писмо, нивга зейнато,  на попътен вятър към забвение  лъжлив блян, какво изкупление  - Нара Купенова, 2025 the digital collage based on the poem, 2025

там, където аз съм там, където бяхме тази пътека я знаем, но този път съм сам не ми е до плачене,  но след всичкия този път извървян тайно искам пак да хвана ръката ти и да избягаме надалече,  а не завинаги там. където бяхме - Нара Купенова, 2022 the textpost based on the poem, 2025

l♡ve, moon, silence love is the force of it all, it's inevitable & you carry it everywhere you go,  regardless of any transits -  changing with the force of the heart moon, you shine so bright tonight & i fell in love with life if you don't appreciate all you have - you have nothing so sit in silence & smile & your surroundings will do the same what you give is what you get so do with that as you might be full of love, but don't spill yourself trying to prove it pour little by little in the wild & don't forget to be greedy about what you leave for yourself - Nara Kupenova, 2024 the collage based on the poem, 2024

inherently sunk natal trauma, to be doomed from your own mother's womb. i knew who she was before i got my first set of teeth, before my skull was formed i clenched my jaw owing to my fears. i crawled out too early, causing her pain just as the summer solstice set. all i am is afraid. let me out so i can let go. she's my greatest hope, but worries me that God put us too near. you're all of me, just so i can grow tall & wear your unfulfilled dreams as a disguise of some kind. speaking of, i'm 4 now & you're a liar & a fraud, masked up & all. you frighten me. you're all i'll ever be, cortisol peaks are mundanity, sitting still is prison, boiling remedy while the blood pumping in your veins is poison. you acknowledge i'm correct about your core, your roots, but you cannot even settle for a name to call me. piercing pain through the skin down the bones. you're no longer alone. now good luck raising a narrative doomed since it's first ...

Gemini - Selfish Bitch, Ass Itch or Vim Stimuli I always preached one does not find themselves, for they're not lost, nor does one return to themselves, I always interpreted that as a regression of some kind. I kept trying to convince my peers during deep conversations that one should create themselves, which I still strongly believe in, but I discovered it's multidimensional. I found myself in a situation where I did not just lose myself, but had no option, but take a few steps back. I've never changed actually, I'm very consistent in my unpredictability - it has remained a constant in my life for almost two decades & I wouldn't have it any other way. Unpredictability implies little to nothing anyway. I've always been different since the last time you saw me, no matter the time gap. Every morning, I stretch my arms a different way, every day requires an unprecedented script, nowhere written, but do I act it out each time as if I've been possessed by it...

крадец влечение към това, що е забранено  вълнение, извънмерно, че и вредно  ала този тласък неизбежен...  ...защо огъня с тебе е нежен? забранения плод, тъй сочен за когото ще изгарям долу вечно  за тебе ще се жертвам вовеки, мисля, че е честно  онази вечер като крадец нахлух ала това, което взех не бе чуждо  ти си див пожар, дворци от пламък  аз съм кибрита, това не е ли лудо? ти крещеше, аз бях глух  нищо не ти отнех, ограбих те  ала ти дадох всичко мое, духом ти си въплъщението на преврата   всичко, що е мръсно не ще ми бъде чуждо  преди да те погълна, блясъка в очите ти, светлината  очи ще обърна, ума ми разбърка  къде ми е вещината? - Нара Купенова, 2025